Автор: Найл Фъргюсън, bloomberg.com Изпитах тези идеи в Париж по време на

Съветници на Макрон пред Блумбърг: Зеленски е свършен. Войната на практика приключи и Путин победи

Автор: Найл Фъргюсън, bloomberg.com

" Изпитах тези хрумвания в Париж по време на диалози, в които участваха и двама от съветниците на президента Еманюел Макрон. Ако предположим, че стартира война сред Съединени американски щати и Китай за Тайван, попитах аз, на кого може да разчита Вашингтон? „ Япония, Англия, Австралия. Може би Канада. Това е “, беше един от отговорите.

Бях още по-изненадан от скептицизма по отношение на Украйна. „ Ако Тръмп завоюва през ноември идната година “, допуснах аз, „ тогава Зеленски е приключен “. „ Той е приключен каквото и да става “, отговори различен от събеседниците ми. „ Украйна не може да си върне черноморското крайбрежие, което загуби “ – по този начин наречения сухопътен мост към Крим. „ Така че войната на процедура свърши и Путин победи. “

Подобни диалози разкриват една Европа, разкъсвана сред познатата сигурност на трансатлантическия алианс и икономическия персонален интерес, който мъчно се покрива с този на Съединени американски щати. И в случай че мислите, че Париж е неуверен, поканвам ви да посетите Берлин. Там бързо ще видите, че Германия – в този момент в криза и с крайнодясната „ Алтернатива за Германия “, набрала рекордните 20% в последното изследване на YouGov – изпуска нервите си освен по отношение на войната в Украйна, само че и за прекосяването към зелена сила. "

Следвайте " Гласове " в Телеграм

В световната борба сред Евразийския хартленд и водения от Съединени американски щати Римленд предстоят компликации

Америка към момента води света, само че вярата в нея е подкопана

По време на последните си визити в Лисабон и Париж чух доста полемики на тематика американското водачество. Беше ми припомнено какво е споделил Махатма Ганди, когато е бил запитан какво мисли за Западната цивилизация – че би било доста добра концепция. Имам същото чувство за американското водачество: би било доста добра концепция. Този мироглед наподобява е необятно споделян измежду европейския хайлайф, макар че малко на брой от водачите на континента дръзват да го кажат на глас.

Основна съставна част на водачеството е вдъхновяващата посока. Накъде тъкмо Съединени американски щати желаят техните съдружници да ги последват? Добър отговор на този въпрос може да бъде открит в отчета на Съвета за национално разузнаване „ Глобални трендове 2040 “, който преглежда пет сюжета за идващите 17 години. Желаният явно е „ Възраждане на демокрациите “, в който Съединени американски щати водят възобновяването на това, което наричахме свободен свят. Но си заслужава да разгледаме и другите четири направления – тези, които би трябвало да бъдат избегнати:

1. В „ Светът в неопределеност “ Китай е водеща, само че не е световно преобладаваща страна.

2. В „ Конкурентно взаимно битие “ Съединени американски щати и Китай просперират и се съревновават за водачество в колеблив свят.

3. „ Отделни силози “ разказва свят, в който глобализацията се е провалила и се появяват стопански и военни блокове, с цел да защитят страните от възходящи закани.

4. „ Трагедия и готовност “ е история за революционна смяна изпод нагоре в изискванията на опустошителни световни екологични рецесии.

Поразителното за мен е, че единствено две години след публикуването на този отчет, ние към този момент сме в сюжет 3:
Съперничеството САЩ-Китай и другите междудържавни връзки са канализирани в конкуренция за пазари, запаси и налагане на известност... Засилената икономическа самостоятелност понижава риска от предприемане на военни спорове от страна на огромните сили. Повечето от тях се ангажират в интервенции за въздействие, корпоративен шпионаж и хакерски атаки, които им разрешават да реализират цели, без да рискуват разрушителни войни.

Централното предизвикателство за сигурността е по какъв начин да не се разреши геополитическото съревнование сред Съединените щати и Китай да подкопае икономическото съдействие, от което зависят техният разцвет и световната стопанска система.
Дългосрочната непоклатимост остава застрашена от възходящите климатични промени, които бяха пренебрегнати в интерес на краткосрочни стопански изгоди. Технологичните нововъведения и икономическият разцвет подведоха водачите да имат вяра, че могат да отсрочват взимането на сложни решения за климатичните промени. Много европейци имат неприятното възприятие, че са притиснати сред две суперсили в нова студена война. Те знаят, че частично Китай е отговорен за това. Но виждат и Съединени американски щати като еднообразно отговорни.

На повърхността, несъмнено, воденият от Съединени американски щати трансатлантически алианс се оправя с отговора на съветската инвазия в Украйна доста по-добре, в сравнение с можеше да се чака. Проблемът е по този начин нареченият „ закон на силата – геополитическа редакция “, който значи, че приносът на 38-те страни, подкрепящи военните старания на Украйна, не е обикновено разпределен, а следва закона на силата. Грубо казано, има един доста огромен контрибутор и голям брой доста дребни. Много огромният контрибутор, несъмнено, са Съединени американски щати.

Според най-актуалните данни за двустранните задължения, предоставени от следене на поддръжката за Украйна, всички типове задължения на Съединени американски щати към Украйна (финансови, филантропични и военни), са седем пъти по-големи от тези на идната по величина национална страна, която е Англия. Те са с 15% над общите задължения на всички членки на Европейски Съюз и институции, взети дружно. Ангажиментите на Съединени американски щати са 45% по-големи от тези на останалите 39 страни, взети дружно. С други думи, Съединени американски щати фактически водят освен НАТО, само че също и по-широката, неофициална коалиция от проукраински страни.

Съединени американски щати носят товара, както нормално (Графика)

Не са включени 24 страни, всяка от които е отделила по-малко от общо 900 милиона евро във финансова, военна и филантропична помощ

Причината това да е проблем – в контраст на присъщата характерност на водачеството на Съединени американски щати – е, че прави всяко ръководено от Съединени американски щати изпитание в чужбина мощно подвластно от поддръжката на американските гласоподаватели. А те са непостоянни, изключително когато усещат, че Чичо Сам е яхнат от тайфа гратисчии. Почти 60 години след публикуването на „ Трудно партньорство “ на Хенри Кисинджър, усложнението продължава да бъде в това, че американските сътрудници заплащат несъразмерен дял от цената за защита на Европа.

Точно в този момент, към този момент 15 месеца във войната в Украйна, американското общество към момента е на борда. Според скорошно допитване на Harvard Harris единствено 23% считат, че администрацията на президента Джо Байдън е направила „ прекалено много “ за противопоставяне на Русия в Украйна. Само 15 % от американците мислят, че администрацията на президента Байдън е прекомерно твърда в политиката си по отношение на Китай. Но историята ни учи, че тези дялове могат да се усилят бързо, изключително в случай че икономическите времена станат по-трудни и с наближаването на президентските избори.

Това ни води до въпроса за икономическото водачество на Съединени американски щати. Докато американската стопанска система се оправя по-добре от тази на съдружниците и противниците ѝ, Вашингтон може да си разреши да води по метода, който в този момент следим в Украйна. На повърхността, още един път, нещата наподобяват добре. The Economist да вземем за пример счита, че Съединени американски щати са „ на върха “, а „ пикът на Китай “ наближава.

Но при по-близко вглеждане нещата не са толкоз розови. Най-малкото, както политическата класа ни подсети с неотдавнашната си игра на заплашване за тавана на дълга, американските обществени финанси не са на резистентен път. Предвижда се през идващите 10 години федералният недостиг да надвиши 5% от Брутният вътрешен продукт, като през 2033 година доближи 7,3 %. Траекторията евентуално ще бъде още по-лоша, в сравнение с предвижда бюджетната работа на Конгреса, защото през последните 20 години тя непрекъснато подценява повишаването на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт. Обслужването на дълга се чака да надвиши разноските за защита през 2029 година. Аз чакам да е по-скоро от това. Историята на предходни империи, които са харчили повече за лихвени заплащания, в сравнение с за национална сигурност, не е окуражаваща. Американците към момента заплащат висока цена и за грубата неточност в паричната политика на Федералния запас, който проспа съживяването на инфлацията през 2021 година и първите месеци на 2022 година. Инфлацията в този момент отива надолу, сигурно, само че не до задачата от 2% на Федералния запас.

Фактът, че главният годишен лихвен % от 4% и базовият лихвен % от 5,3% бяха счетени за задоволително положителни, с цел да оправдаят пауза – преименувана на „ прескачане “ – в цикъла на покачванията предходната седмица, приказва самичък за себе си. Доверието към ФЕД за задачата им от 2% междинна инфлация е на косъм.

Нито един икономист не може напълно да изясни за какво стягане на паричната политика с 525 базисни пункта от началото на предходната година не оказа по-голямо влияние.

Силата на пазара на труда и устойчивостта на потребителите са удивителни. През април имаше 10,1 милиона свободни работни места спрямо 9,7 милиона през март което надалеч надхвърляше 5,7 милиона безработни американци през този месец. Средното почасово възнаграждение набъбна с 4,3% през май спрямо миналата година.

Част от обяснението е продължаващата политика на икономическо стимулиране, която води администрацията на Байдън, в този момент също преименувана на „ индустриална тактика “. По думите на финансиста и коментатор Стийв Ратнър, „ Америка претърпява взрив в строителството на заводи “, като действителните разноски за промишлено строителство доближиха 190 милиарда $ през май. Това е част от сумата, която се получава от към 1,2 трилиона $ дотации за инфраструктурни планове, почти същата сума за зелени дотации и 39 милиарда $ дотации за произвеждане на полупроводници.

Със спадането на инфлацията и процъфтяването на стопанската система, с помощта на политиките на вездесъщото държавно управление, в които демократите за последно имаха вяра, когато Байдън беше млад сенатор, можеше да се чака, че обществото ще е във екстаз. Но нито едно положително не остава ненаказано в тази неблагодарна котловина на сълзите – показателят на Галъп за икономическо доверие сега е на най-ниското си равнище от февруари 2009 година. Наистина, с 42% рейтинг на утвърждение, Джо Байдън се оправя по-добре от Джими Картър на същия стадий от единствения си президентски мандат (през май 1979 година Картър е имал 28% утвърждение съгласно Галъп). Но Байдън се оправя по-зле от Джералд Форд и Джордж У. Буш – двама други президенти, които не съумяха да си обезпечат преизбиране.

Има ли Съединени американски щати лидерска тактика? В колонката си предишния месец аз разисках речта на съветника по Национална сигурност Джейк Съливан в Института Брукинг, където той изложи „ външната политика за междинната класа “ в пет стъпки. Ключова част от тази тирада изяснява за какво новата индустриална тактика на Съединени американски щати не съставлява опасност за американските съдружници, тъй като те са насърчавани да последват американския образец. Той загатна и че същото важи и за ограничението на софтуерната преднина над Китай в „ дребен двор с висока ограда “.

Официално Съединени американски щати и Европейски Съюз са на едно мнение, когато става въпрос за „ унищожаване на риска “ в техните стопански връзки с Китай. Но в частен проект европейците имат своите подозрения. Първо, те виждат Закона за понижаване на инфлацията като „ Америка преди всичко – Байдън издание “. Второ, те знаят, че високата ограда на Съливан ги оставя отвън надпреварата за изкуствен интелект (освен може би като регулатор). Трето, те се тревожат за непредвидените последици от всичко, в което се показва политиката на Съединени американски щати за софтуерно ограничение на Китай.

Никой, с който приказвах в Европа, нямаше огромни упования от сегашните старания на Вашингтон за „ топене “ на новата студена война с Китай (както се изрази Байдън на срещата на Г-7 в Хирошима предишния месец). Да, Съливан неотдавна се срещна във Виена с Уанг И, китайският външен министър. Да, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс направи скрито пътешестване до Пекин за среща с сътрудниците си от китайското разузнаване. И да, държавният секретар Антъни Блинкен има срещи в Пекин този уикенд, макар че все още на писане на този материал още не е ясно с кого.

Но китайският министър на защитата Ли Шангфу очебийно отхвърли да води диалози с американския си сътрудник Лойд Остин по време на Диалога в Шангри-Ла, Сингапур, преди две седмици. В речта си на събитието Остин предизвести, че спор за Тайван ще бъде „ унищожителен..., засягайки световната стопанска система по метод, който не можем да си представим “ и повтори апела си за повече връзка сред военните на двете суперсили.

Но Ли, който към момента е под американски наказания, наложени му през 2018 година, не беше заинтригуван. В речта си в Шангри-Ла той насочи шокиращо остра рецензия към Съединени американски щати („ някаква страна “) за това, че „ съзнателно се намесват във вътрешните работи и въпроси на други страни... и постоянно прибягват до едностранни наказания “. Ценен откъс: „ Когато ни посещават другари, ние ги посрещаме с хубаво вино. Когато дойдат чакали и вълци, ще ги посрещнем с пушки. “ Да, известно топене.
Единственото разумно умозаключение за американските бизнеси е да излязат от Китай – освен да понижат риска, само че да се отделят. Няма различен метод да се интерпретира известието на колоса в рисковия капитал Sequoia предходната седмица, че се разделя на три обособени сдружения: Sequoia в Съединени американски щати, Hong Shan в Китай и Peak XV Partners в Индия. Когато конкурентната VC компания Andreessen Horowitz, заяви, че ще приоритизира вложението в „ американската динамичност “ и работата „ в народен интерес “, разбираме накъде отиват нещата.

Проблемът за европейските и азиатските съдружници е, че е доста мъчно да се направи обособяване от Китай. Само помислете, както показах преди две седмици, за големите вложения, които европейските автомобилни производители направиха в китайски заводи за електрически коли.

Добър въпрос за водачеството на Америка е: Кой не ни следва? Картата на обединението на 38-те проукраински страни наподобява повече или по-малко позната – като цяло това са Северна Америка, Западна Европа, Япония и Антиподите. С езика на геополитиката, развъртян през последното столетие от Халфорд Дж. Макиндър и Николас Дж. Спайкман, това е Римленд, в контраст на Евразийския хартленд, който се проститра от пропитите с кръв и наводнени бойни полета на Днепър до в този момент скучните и отчайващи улици на Хонг Конг; от затворническите колонии на изток от Москва до трудовите лагери в Синцян, през бесилките на Техеран. (Моят сътрудник от Bloomberg Opinion проницателно видя новото значение на Макиндер преди две години.)

„ Оста на злото “ от 2002 година – Иран, Ирак и Северна Корея – е авторова художествена небивалица. „ Оста на недоброжелателността “ от 2023 година – Китай, Русия, Иран – е действителност.

Съветникът по национална сигурност на Джими Картър Збигнев Бжежински не беше Кисинджър, само че въпреки всичко беше много добър. В „ Голямата шахматна дъска “ той ни предизвести:

„ Потенциално най-опасният сюжет би бил огромна коалиция сред Китай, Русия и може би Иран, една „ антихегемонична “ коалиция, обединена не от идеология, само че от допълващи недоволства. Тя би била реминисценция на мащаба и обсега на тогавашната опасност от Сино-Съветския блок, единствено че този път Китай евентуално ще бъде водачът, а Русия ще бъде почитател. Предотвратяването на такова събитие, колкото и далечно да наподобява то, ще изиксва проява на американското геостратегическо умеене по едно и също време в западния, източния и южния периметър на Евразия. “
За доста страни по света това умеене е видимо главно с неналичието си. Поради това от ден на ден от тях нямат ненаситност да следват американския водач. Коен – преди в Гугъл, в този момент в Goldman Sachs – напълно неотдавна разгласява брилянтно есе „ Възходът на страната на геополитическите съмнения “ (моята версия, показана на конференцията на Института „ Милкен “ предишния месец, беше „ полигамната студена война “), което разпознава четири обособени категории:

1. Страни с конкурентно преимущество във значими аспекти от световната верига на доставки, като Индия, Бразилия, Мароко, Индонезия, Чили, Гвиана.

2. Държави, които са неповторимо подобаващи за приятелско акостиране, разполагане и стоене наоколо, като Виетнам, Мексико, Канада.

3. Страни с диспропорционално количество капитал и предпочитание да го разполагат по света, като страните от Залива, Норвегия, Сингапур.

4. Страни с развити стопански системи и водачи с световна визия, която преследват в границите на избрани ограничавания, като Германия, Франция, Южна Корея.

През Студената война страни като Индия и Югославия се обявяваха за несъгласни, не дължащи преданост нито на Съединени американски щати, нито на Съюз на съветските социалистически републики. Днешните колебаещи се страни, твърди Коен, „ постоянно избират многостранно единодушие – тактика, която ще ги направи извънредно значими и от време на време непредсказуеми сили. “

Изпитах тези хрумвания в Париж по време на диалози, в които участваха и двама от съветниците на президента Еманюел Макрон. Ако предположим, че стартира война сред Съединени американски щати и Китай за Тайван, попитах аз, на кого може да разчита Вашингтон? „ Япония, Англия, Австралия. Може би Канада. Това е “, беше един от отговорите.

Други скорошни допитвания също са проясняващи. Европейският съвет по външни връзки направи допитване до европейските гласоподаватели по какъв начин би трябвало да отговорят страните им на евентуална война сред Съединени американски щати и Китай за Тайван. Около 60% от германците избират неутралитет и единствено 23% желаят Германия да поддържа Съединени американски щати. А в случай че Китай стартира намерено да доставя оръжие и амуниции на Русия? Само 37% от германците биха подкрепили налагане на наказания на Китай.

Съюзници, само че единствено в положително?

Възгледите на европейците за отговора на техните страни на евентуален спор сред Съединени американски щати и Китай за Тайван (графика)

Онлайн изследване, извършено сред 4-20 април в 11 страни от Европейски Съюз сред общо 16 168 респонденти от национално представителни извадки

Колкото до климатичните промени, имаме характерен образец на правилото на св. Августин: „ Дай ми непорочие и непоквареност, само че не в този момент “. Около три четвърти от европейците желаят държавните управления им да засаждат повече дървета или да им заплащат дотации, с цел да създадат домовете си енергийно по-ефективни, съгласно ново изследване на YouGov в седем европейски страни. Но единствено към 20% от германците са склонни самите те да преминат на електрически коли или биха подкрепили възбрана за продажба на бензинови и дизелови коли.

Американско водачество би било в действителност добра концепция. Едно пътешестване до Европа подкопава вярата в него. Това частично се дължи на залязващата меродавност на рейгъновия „ ослепителен град на хълма “ като модел за подражателство – разбираемо, в случай, че един някогашен президент ще би трябвало да завоюва изборите следващата година, с цел да избегне влизане в пандиза.

Но има нещо, което работи по-дълбоко. Съединени американски щати през днешния ден са неоспорим водач на спайкмановия Римленд срещу Евразийския хартленд, съвсем както беше през 1950-те години. Но Рим е някак по-тънък, в сравнение с беше тогава. И през днешния ден демонстрира първите притеснителни признаци на пропукване.

Найл Фъргюсън е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е старши помощник на Milbank Family към института Хувър на университета Станфорд и публицист. Последната му книга е „ Съдбата: Политика на злополуката “. Основател е на Greenmantle – консултантска компания, на Four Winds Research, Hunting Tower за рисково финансово партньорство, и филмовата компания Chimerica Media.

Инфо: bloomberg.com

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова